Плажната ивица

Admin Posts : 97 Join date : 2012-04-27 Age : 27

Бях пристигнала в Дарквил едва преди около ден и вече бях отегчена, малките градчета бяха прекалено скучни за мен, но въпреки това възнамерявах да поостана тук. Не разбирах какво толкова ме привличаше в това малко и спокойно градче, но определено имаше нещо, което ме караше да искам да остана тук и това не беше спокойствието. Багажът ми вече беше в къщата, в която щях да живея и бях почти готова с разопаковането му, този път се бях справила изненадващо бързо. Мда, поредното пропиляване на време от моя страна, дори нямаше смисъл да вземам всичките си неща и без това едва ли щях да се задържа дълго, и все пак поради някаква необяснима причина бях решила да го направя. Оръжия, карти, фалшиви документи, всичко което можеше да докаже, че съм ловец бе унищожено преди да дойда в града. Щях да започна начисто, вече нямаше да съм ловец и каквото и да ставаше никога отново нямаше да се захвана с това.
Реших да се поразходя и да разгледам градчето, това беше чудесна възможност да се запозная с някой нормален човек. Преоблякох се и вързах небрежно косата си на конска опашка, а след това излязох, заключвайки след себе си. Инстинктивно се запътих към плажа, които се намираше в близост до къщата ми, всъщност от втория етаж имах прекрасна гледка към него. Стигнах до там за няколко минути, нямаше много хора нито пък деца, но пък това не беше никак странно, все пак времето днес не беше никак приятно за плаж. Духаше лек ветрец, а скоро щеше да завали, огледах се разочарова наоколо и се обърнах, за да си тръгна, но се блъснах в някого.
- Ей, гледай къде ходиш! - казах раздразнено, повишавайки глас и се наведох да си взема телефона, които без да искам бях изпуснала при сблъсъка. Прокарах ръка през косата си, слагайки един кичур от косата си зад ухото. Изправих се и тръгнах ядосано към къщата си, без дори да го погледна. Ъгх никак не харесвах непохватните хора, какво толкова щеше да му стане ако гледа къде ходи за да избегне подобни сблъсъци с непознати!?

ПП Сори за краткия пост Sad

Posts : 16 Join date : 2012-05-18

Тъкмо щях да кажа съжалявам ,когато я видях и просто останах без ума и дума.. Седях и гледах ,а тя дори и не ме погледна.Боже как беше възможно да срещна точно нея тук? Почувствах се страмно и объркан.Мамка му можех да срещна всяка една друга ,но не и нея..След всичко ,което се беше случило все още незнаех какво и как трябваше да направя. Ох мамка му - изругах на ум и се обърнах поглеждайки сле нея , а след една сподавена въздишка извиках
- Катрин Елизабет Смит почакай - и тръгнах към нея ,тя още не се бе обърна ,но можех да се закълна ,че се сепна ,та кой друг освен мен си беше позволявал някога да изкаже цялото й име?Може би и това целях ,да се сети преди да се е обърнала ,в кой се бе блъснала . Тя бе непредсказуема ,но никога не бях очаквал да я засека тук ,в малкото градче ,та тя толкова ги мразише..Почти бях стигнал до нея ,бях си придал сериозна физиономия ,но когато се обърна ,просто всичко се промени и една лека усмивка заигра на лицето ми. Никога не се бях надявал ,че мога да и се усмихна отново..

Admin Posts : 97 Join date : 2012-04-27 Age : 27

Мъжа, в когото се бях блъснала изрече името ми, цялото ми име, замръзнах на място. Имах чувството, че сърцето ми се разхожда навсякъде из тялото ми, но единственото място, на което всъщност се намираше бе в гърдите ми, точно където трябваше да бъде. О, Господи защо трябваше да бъде точно той!? Бих се зарадвала много повече ако бях видяла малкото му братче, или пък приятеля му Кастиел, честно казана последния път отношенията ми с тях бяха много по-добри от тези с Дийн, но не, трябваше да бъде точно той.
Обърнах се отмятайки косата си назад, а след това сложих едната си ръка на кръста. На външен вид никак не се беше променил, все същият стар непроменящ се Дийн Уинчестър, харесвах хората, които не се променяха, така винаги знаех какво да очаквам от тях, а той определено нямаше с какво да ме изненада.
- Здравей Дийн... - отвърнах отегчено и извъртях очи. Ето, че съдбата отново бе намерила начин да ме изиграе, понякога се питам не му ли омръзна на живота да си прави такива лоши шегички с мен, или просто продължаваше да ме изпитва, за да види кога най-после ще се пречупя!?
- Как са Сам и Кастиел, не съм ги виждала скоро!?- думите се изплъзнаха от устните ми, целейки едно единствено нещо - да сложат сол в раната, която му бях нанесла, а една самодоволна усмивка се изписа на лицето ми. Не обичах да наранявам хората, всъщност винаги съм искала да правя точно обратното на това, а именно да ги правя щастливи, но животът ме бе научил да бъде егоистична кучка и да наранявам, за да не бъда наранена. Сега просто щях да бъда такава, просто една кучка, на която не й пука за чувствата му, всъщност може би наистина бях такава, защото точно в момента най-голямото ми желание бе да го нараня, да го видя как страда. Мъжете, които бяха с мен винаги страдаха, каква ирония само, но никога не съм наранявала някого без да си го е заслужил, а Дийн Уинчестър определено беше в списъка ми с хора, чийто живот трябва да съсипя преди да умра, което всъщност едва ли щеше да се случи скоро, като се има предвид, че си имах "ангел пазител", които ме защитава и бе готов да убие заради мен.

Posts : 16 Join date : 2012-05-18

Защо винаги трявбаше да бъде такава ,не можех да си представя ,какво толкова и бях направила
- Добре са ,но това теб не те засяга. Те не те интересуват Катрин - казах и аз и я погледнах ,защо точно в този момент я мразех толкова много ,защо я мразих само мислено ,но сърцето ми не можеше да я намрази ,така както мозъка ми желаеше. Усетих очестеното му биене ,след като застанах пред нея. Но раната ,която тя бе наннесла в сърцето ми.
- Кога ще престанеш да бъдеш такава кучка? - попитах я аз поглеждайки я в очите ,но не тъгата в мойте се отразяваше в нейните и явно това и доставяше одоволствие. Всеки път когато онзи спомен изплуваше в съзнанието ми ,за начина които се бе отнесла тя ,ме нараняваше все повече и повече и точно в този момент този спомен отново изплува в съзнанието ми. Но аз сам си бях виновен ,тя още тогава ме бе предопредила ,че всеки мъж ,който е бил с нея е бил нараняван .. е излезна права ,сега моята рана не можеше да зарастне .
- Няма ли здравей Дийн ,как си Дийн , как върви живота ти Дийн , не няма има само как са Сам и Кастел? Ти найстина си голяма кучка Катрин , боли ме от това ,че все още за съжаление имам нещо към теб - казах и аз с голямо раздразнение в гласа си ,което определено всеки жив и нежив можеше да осети..

Admin Posts : 97 Join date : 2012-04-27 Age : 27

Ъгх, не беше нужно да се държи така, все пак това, че между нас не се беше получило не означаваше, че не можем да останем в добри отношения или поне да не се държим по този начин винаги, когато се видим. Е, явно приятелството, което имахме преди отдавна бе изчезнало и беше невъзможно отново да имаме подобни, или каквито и да било други отношения.
- Напротив, интересуват ме!
Наклоних леко главата си на една страна, усмихвайки му с онази моя загадъчна усмивка, която караше хората да се питат какво съм намислила, дори когато всъщност не криех нищо, с тази усмивка можех да заблудя всекиго с лекота, без дори да се престаравам с "актьорската си игра".
- Аз наистина ги харесвам, Дийн!
Надменната нотка се долавяше в гласа ми и дори непознат би разбрал, че говорех истината. То кой не би харесвал Сам Уинчестър и Кастиел!? Та те бяха толкова заинтригуващи и в същото време донякъде предсказуеми, но за мен те бяха просто едно предизвикателство, което ми бе харесало и не исках да свършва .
- Никога няма да престана да бъда кучка, Дийн!
Скръстих ръцете си пред гърдите си, гледайки разсеяно към вълните зад гърба му. Искаше ми се да избегна срещата с него, това беше просто безсмислено пропиляване на времето ни! Какъв беше смисълът да говорим, след като вече нямахме какво да си кажем!? Усмивката на лицето ми стана по-широка.
- Няма смисъл да задавам подобни въпроси Дийн и да, аз наистина съм кучка, но точно хората като теб са ме направили такава, а колкото до последните ти думи - ти нямаш нищо към мен, просто не искаш да се откажеш и да разбереш, че си ме загубил, защото ти не обичаш да губиш...
Обърнах се с лице към морето, а вятърът отново разпиля дългите ми коси около главата ми. Вдишах дълбоко от чистия, студен въздух, които изпълни цялото ми тяло, опитвайки се да се успокоя, не бях притеснена, просто бях раздразнена от поведението му.
- Как са Лиса и Бен?

Posts : 16 Join date : 2012-05-18

Добре ,от кога някоя я интересуваше тя никога не се интересуваше от никой освен от себе си или от това тя да бъде добре ,но не се замисляше колко страдат хората около нея ,заради това нейно добре. В момента ,в който ми обърна гръб и вятъра развя косите й ,осетих онзи толкова добре познат аромат ,онзи сладникав мирис ,който ми бе познат до болка . До които се бях будил шест месеца и които никога не можах да забравя.
А когато ми каза ,че аз нямам чувства към нея , и не съм можел да губя ,да може би бе вярно ,че не обичах да губя ,но аз винаги съм имал чувства към нея ,който ме нараняваха всеки миг и всяка секунда.
- О ,Катрин моля ти се за какво ме разпитваш като много добре знаем и двамата ,че теб никой не те интересува ,и че се интересуваш само когато имаш изгода - казах и аз и застанах до нея гледайки морето
- А сега просто изплюй камъчето и ми кажи какво искаш и какво правиш тук в малкия град ,който никога не те е привличал - продължих аз поемайки си глътка въздух за да мога да не издавам как се чувствах точно в момента ,а самата истина май си беше ,че просто тя ми липсваше ,но явно никога нямаше да си я върна... За това по -добре бе да не се държа добре с нея..
- Та ? - подканих я сериозно аз ,с лека глътка на яд в гласа си

Admin Posts : 97 Join date : 2012-04-27 Age : 27

Точно в този момент по някаква необяснима причина ми се искаше да го зашлевя, или още по-добре да го застрелям, както правех със свръхестествените същества, когато бях ловец, но здравият разум не ми позволяваше да направя нито едно от двете. Колко жалко само! Обърнах се към него, а раздразнението бе изписано на лицето ми. Трябваше ли да стой толкова близо до мен!?
- Ще работя тук Дийн, нима забрави, че сега съм компаньонка!?
Усмихнах се самодоволно, щом щяхме да си играем игрички с голямо удоволствие щях да се включа, но не сега, защото ако остана още малко тук щях да закъснея за първата си работна вечер.
- Съжалявам, че ще те оставя Дийн, но трябва да се приготвя за работа.-наблегнах на последната дума, гледайки към него. Добре де, може би очаквах някаква реакция от негова страна, да направи нещо, просто за да ми докаже, че не се е превърнал в безчувствен кучи син. Обърнах се и тръгнах към къщата си, опитвайки се да си спомня какво трябваше да направя преди да тръгна към публичния дом, но не можех да се съсредоточа. Усещах погледа му върху себе си и това ми харесваше, харесваше ми да гледа как се отдалечавам от него, все повече и повече.

Posts : 16 Join date : 2012-05-18

О това можеше да се случи само през трупа ми , просто не можех да понеса мисълта ,че тя щеше едва ли не да продава тялото си ,и да спи с какви ли не дъртаци тук във този град. Нямаше да се разберем така ,затичах се и я хванах за ръмената и я обърнах към себе си ,бях ядосан ,как можеше точно тя ли трябваше да прави тази черна и гнуснах работа
- Я се спри ,ти дане би да нямаш капка ъкъл в главата си . Конпаньонка ? Найстина ли ? - гледах я толкова ококорено и учудено ,не можех да повярвам на очите и ушите си ,как можех да позволя точно на нея ,точно това ,та аз я обичах или може би не я а само се залъгвах ,но ако не я обичах защо ме болеше все още за нея и не можех да я забравя ..
- Кат не можеш - казах и аз с леко умолителна нотка в гласа си продължавайки да я гледам в очите ,но вече в очите ми не се четеше ярост ,а само тъга...Пуснах ръменете и и ръцете ми паднаха до тялото ,все още вперени очите ми седяха и гледаха нейните ,не сподобни да изместят погледа си

Posts : 16 Join date : 2012-05-18

О това можеше да се случи само през трупа ми , просто не можех да понеса мисълта ,че тя щеше едва ли не да продава тялото си ,и да спи с какви ли не дъртаци тук във този град. Нямаше да се разберем така ,затичах се и я хванах за ръмената и я обърнах към себе си ,бях ядосан ,как можеше точно тя ли трябваше да прави тази черна и гнуснах работа
- Я се спри ,ти дане би да нямаш капка ъкъл в главата си . Конпаньонка ? Найстина ли ? - гледах я толкова ококорено и учудено ,не можех да повярвам на очите и ушите си ,как можех да позволя точно на нея ,точно това ,та аз я обичах или може би не я а само се залъгвах ,но ако не я обичах защо ме болеше все още за нея и не можех да я забравя ..
- Кат не можеш - казах и аз с леко умолителна нотка в гласа си продължавайки да я гледам в очите ,но вече в очите ми не се четеше ярост ,а само тъга...Пуснах ръменете и и ръцете ми паднаха до тялото ,все още вперени очите ми седяха и гледаха нейните ,не сподобни да изместят погледа си

Admin Posts : 97 Join date : 2012-04-27 Age : 27

Някъде дълбоко в себе си знаех, че това щеше да се случи, когато разбере какво ще работя сега, но не ми пукаше, вече не ми пукаше как се чувства и какво щеше да направи. Засмях се на действията му, беше толкова жалък, мислейки си, че може да ме спре. Изчаках докато се успокой поне малко и ме пусне, а след това скръстих ръце пред гърдите си.
- Харесвам новата си работа Дийн и не ме интересува какво мислиш ти по въпроса, аз съм голямо момиче и самa мога да вземам решения за живота си, така че най-добре ме остави намира...
Не му оставих време да се възпротиви, отново тръгнах към къщата си едва ли не тичайки натам, само и само, за да съм по-далеч от него. Беше ми писнало да бъда доброто момиченце, родено в семейство нa ловци, което се присъединява към семейния бизнес след смъртта на майка си, защото се страхува да не загуби и баща си, сега щях да бъда кучката, която наранява и не й пука за никого освен за нея самата.
Влязох в къщата, затръшвайки вратата зад гърба си, а след това взех чантата, която предварително бях приготвила за вечерта, в нея бяха всички неща, които щяха да ми бъдат нужни. Взех си ключовете и излязох от къщата, качих се в колата, а след това потеглих към публичния дом.